В моята стая влязоха стъпките,
бавни, неритмични, провлачени
като стар блус, плачещ за нечие сърце, лице и ръце,
като стар блус, в който китарата меко,бавно отзвучава,
възпяла за пореден път онова усещане на жажда и очакване.
В моята стая влязоха стъпките и с тях - нечие дихание,
нечия нежна въздишка, за пропусната целувка някога.
Вслушай се в музиката на провлачените стъпки
и с тях иди при онова сърце, което винаги ще плаче за теб.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up