В моята стая влязоха стъпките,

бавни, неритмични, провлачени

като стар блус, плачещ за нечие сърце, лице и ръце,
като стар блус, в който китарата меко,бавно отзвучава,

възпяла за пореден път онова усещане на жажда и очакване.

В моята стая влязоха стъпките и с тях - нечие дихание,

нечия нежна въздишка, за пропусната целувка някога.

Вслушай се в музиката на провлачените стъпки

и с тях иди при онова сърце, което винаги ще плаче за теб.