Стъпвам по жарта
В десницата си Господ носи светлина
и част от нея капна в любовта,
когато някого обичам се възраждам
и сякаш нови мостове изграждам
и стъпвам по филизи от жарта
душата ми жадува топлина
и ако някой ме посочи с пръст
той също носи своя земен кръст
Може някой да ми каже, че греша
че не съм светица, бяла на света,
може някой, зад гърба ми да ме плюе
и това във слух да се разчуе.
Камъкът откъснат в празните слова
по-тежък става, и отхвърлен във вода,
а този, който нечестива ще ме назове
той слага си безумно с шепи грехове
И знам, че няма да потърся съдия,
защото който съди вика тъмнина
от десницата Господна пия светлина
непресъхващ извор, живата вода.
Стъпвам по искрици от жарта
душата ми жадува топлина
и който ме посочи с пръст
ще тегли двойно своя кръст.
© Деница Петрова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Петрова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
