28.12.2020 г., 19:35 ч.

Стъпвам по жарта 

  Поезия » Философска
1016 2 12

В десницата си Господ носи светлина

и  част от нея капна в любовта, 

когато някого обичам се възраждам

и сякаш нови мостове изграждам

 

и стъпвам по филизи от жарта

душата ми жадува топлина

и ако някой ме посочи с пръст

той също носи своя земен кръст

 

Може някой да ми каже, че греша

че не съм светица, бяла на света, 

може някой, зад гърба ми да ме плюе

и това във слух да се разчуе. 

 

Камъкът откъснат в празните слова

по-тежък става, и отхвърлен във вода, 

а този, който нечестива ще ме назове

той  слага си безумно с шепи грехове

 

И знам, че няма да потърся съдия, 

защото който съди вика тъмнина

от десницата Господна пия светлина

непресъхващ извор, живата вода.

 

Стъпвам по искрици от жарта

душата ми жадува топлина

и който ме посочи с пръст

ще тегли двойно своя кръст.

 

© Деница Петрова

 

© Деница Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

14 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??