Между вчера и утре граничи вледено осъмване.
Между пръст и небе. По висулково-бял вертикал.
За небето играни са всички възможни сюжети.
За пръстта съществува единствен внезапен финал.
Между вечност и раждане трае минутно мълчание.
Между пролет и есен звучи първородният плач.
И от смърт до смъртта с моя извор на рай се сбогуваме.
Със доверен приятел. Със суров, безпощаден палач.