Сублимация

Rambi (Ралица)
66 29

14.06.2016 г., 8:20 ч.

Поезия » Философска

598 1 1

Между вчера и утре граничи вледено осъмване.

Между пръст и небе. По висулково-бял вертикал.

За небето играни са всички възможни сюжети.

За пръстта съществува единствен внезапен финал.

Между вечност и раждане трае минутно мълчание.

Между пролет и есен звучи първородният плач.

И от смърт до смъртта с моя извор на рай се сбогуваме.

Със доверен приятел. Със суров, безпощаден палач.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.