14 июн. 2016 г., 08:20

Сублимация 

  Поэзия » Философская
702 1 1
Между вчера и утре граничи вледено осъмване.
Между пръст и небе. По висулково-бял вертикал.
За небето играни са всички възможни сюжети.
За пръстта съществува единствен внезапен финал.
Между вечност и раждане трае минутно мълчание.
Между пролет и есен звучи първородният плач.
И от смърт до смъртта с моя извор на рай се сбогуваме.
Със доверен приятел. Със суров, безпощаден палач.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Все права защищены

Предложения
: ??:??