14 июн. 2016 г., 08:20

Сублимация 

  Поэзия » Философская
596 1 1

Между вчера и утре граничи вледено осъмване.

Между пръст и небе. По висулково-бял вертикал.

За небето играни са всички възможни сюжети.

За пръстта съществува единствен внезапен финал.

 

Между вечност и раждане трае минутно мълчание.

Между пролет и есен звучи първородният плач.

И от смърт до смъртта с моя извор на рай се сбогуваме.

Със доверен приятел. Със суров, безпощаден палач.

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има мъдрост в теб!
    А това много ми хареса:
    "По висулково-бял вертикал."
Предложения
: ??:??