4 nov 2011, 12:49

Суейт

901 0 0

Научи ме, че мога да живея

и в свой измислен свят.

Научих се да те обичам,

дори и малко на инат.

Ти бе различен,

като тебе няма друг.

Затова и те обичам -

ти си, което аз не съм.

Да те мразя не успях,

обичта ми бе по-силна.

Помоли ме да те забравя.

Съгласих се - разумът твърдеше, че е прав.

Но душата и сърцето

по-силни са от него.

Ни ден, ни час, ни миг покой не дават

и да страдам за теб ме карат.


И сега е лудост това, което ще направя, 

както лудост бе и всичко между нас.

ОБИЧАМ ТЕ - това е, което искам да ти кажа -

такъв, какъвто си.

И липсваш ми във скапаната ми матрица.

Знай, че там на скрито и далеч

винаги ще има място и за суейт.


Обичам те!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...