Научи ме, че мога да живея

и в свой измислен свят.

Научих се да те обичам,

дори и малко на инат.

Ти бе различен,

като тебе няма друг.

Затова и те обичам -

ти си, което аз не съм.

Да те мразя не успях,

обичта ми бе по-силна.

Помоли ме да те забравя.

Съгласих се - разумът твърдеше, че е прав.

Но душата и сърцето

по-силни са от него.

Ни ден, ни час, ни миг покой не дават

и да страдам за теб ме карат.

И сега е лудост това, което ще направя, 

както лудост бе и всичко между нас.

ОБИЧАМ ТЕ - това е, което искам да ти кажа -

такъв, какъвто си.

И липсваш ми във скапаната ми матрица.

Знай, че там на скрито и далеч

винаги ще има място и за суейт.

Обичам те!