СУЕТА
Безропотно върти се
колелото на Съдбата.
От сънят ми неспокоен
събуждам се - в нощта.
Умът ми е взривен
от мисли - многобройни.
Сърцето търси топлина.
Мислите задават ми
нестихващи въпроси.
Тук всички смъртни сме.
Билетът ни - еднопосочен.
А питам се -
къде сме тръгнали
забързани...?
И колко много суета
всички сме прегърнали...?
Днес светът е променен.
Но... Боже!
Влей в мислите ни светлина
за истина, любов и мъдрост!
© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados