13 abr 2014, 0:14

Суета

  Poesía
549 0 0

СУЕТА

 

Безропотно  върти  се

колелото  на  Съдбата.

От  сънят  ми  неспокоен

събуждам  се  -  в  нощта.

Умът  ми  е  взривен

от  мисли - многобройни.

Сърцето  търси  топлина.

 

Мислите  задават  ми

нестихващи  въпроси.

Тук всички смъртни сме.

Билетът ни - еднопосочен.

 

А  питам  се  -

къде  сме  тръгнали

забързани...?

И  колко  много  суета

всички  сме  прегърнали...?

 

Днес светът  е  променен.

 

Но... Боже!

Влей в мислите ни светлина

за истина, любов и мъдрост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...