13.04.2014 г., 0:14

Суета

539 0 0

СУЕТА

 

Безропотно  върти  се

колелото  на  Съдбата.

От  сънят  ми  неспокоен

събуждам  се  -  в  нощта.

Умът  ми  е  взривен

от  мисли - многобройни.

Сърцето  търси  топлина.

 

Мислите  задават  ми

нестихващи  въпроси.

Тук всички смъртни сме.

Билетът ни - еднопосочен.

 

А  питам  се  -

къде  сме  тръгнали

забързани...?

И  колко  много  суета

всички  сме  прегърнали...?

 

Днес светът  е  променен.

 

Но... Боже!

Влей в мислите ни светлина

за истина, любов и мъдрост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...