13.04.2014 г., 0:14

Суета

544 0 0

СУЕТА

 

Безропотно  върти  се

колелото  на  Съдбата.

От  сънят  ми  неспокоен

събуждам  се  -  в  нощта.

Умът  ми  е  взривен

от  мисли - многобройни.

Сърцето  търси  топлина.

 

Мислите  задават  ми

нестихващи  въпроси.

Тук всички смъртни сме.

Билетът ни - еднопосочен.

 

А  питам  се  -

къде  сме  тръгнали

забързани...?

И  колко  много  суета

всички  сме  прегърнали...?

 

Днес светът  е  променен.

 

Но... Боже!

Влей в мислите ни светлина

за истина, любов и мъдрост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...