СУЕТА

Безропотно  върти  се

колелото  на  Съдбата.

От  сънят  ми  неспокоен

събуждам  се  -  в  нощта.

Умът  ми  е  взривен

от  мисли - многобройни.

Сърцето  търси  топлина.

Мислите  задават  ми

нестихващи  въпроси.

Тук всички смъртни сме.

Билетът ни - еднопосочен.

А  питам  се  -

къде  сме  тръгнали

забързани...?

И  колко  много  суета

всички  сме  прегърнали...?

Днес светът  е  променен.

Но... Боже!

Влей в мислите ни светлина

за истина, любов и мъдрост!