Суров

7 nov 2009, 0:36

Poesía » Versos blancos

479 0 1

Парчета сладки спомени

събирам и измислям

наново всяка сутрин

от изгрева сломена.

От утрото без слънце,

в което да се смееш

и ти насреща - шарен,

във делничния ден.

Като кафето - навик,

отвикнала от тебе,

не си представям себе си.

Тогава се оставям

в потока на тълпата,

но без да я съзнавам.

Без тебе съм самотна.

11.2009г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Monny (Симона Гълъбова)

2009-11-07T08:38:03+02:00

Нормално... Самотата най-много се обажда сред хора.