Nov 7, 2009, 12:36 AM

Суров 

  Poetry » White poetry
469 0 1

Парчета сладки спомени

събирам и измислям

наново всяка сутрин

от изгрева сломена.

 

От утрото без слънце,

в което да се смееш

и ти насреща - шарен,

във делничния ден.

 

Като кафето - навик,

отвикнала от тебе,

не си представям себе си.

 

Тогава се оставям

в потока на тълпата,

но без да я съзнавам.

Без тебе съм самотна.

 

 

11.2009г.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??