Суров

7.11.2009 г., 0:36 ч.

Поезия » Бели стихове

468 0 1

Парчета сладки спомени

събирам и измислям

наново всяка сутрин

от изгрева сломена.

От утрото без слънце,

в което да се смееш

и ти насреща - шарен,

във делничния ден.

Като кафето - навик,

отвикнала от тебе,

не си представям себе си.

Тогава се оставям

в потока на тълпата,

но без да я съзнавам.

Без тебе съм самотна.

11.2009г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Monny (Симона Гълъбова)

2009-11-07T08:38:03+02:00

Нормално... Самотата най-много се обажда сред хора.