3 ene 2015, 4:24

Сурвакарска

  Poesía
2K 0 13

СУРВАКАРСКА

 

 

Приседнало край коледно дръвче

едно момче рисуваше върху снега шейна,

пред нея – впрегнато еленче със звънче,

във нея – старец, до стареца чувал,

 

чувалът пълен със колети,

колетите със сбъднати мечти,

които светнаха в очите на момчето,

от там – във всичките очи

 

на всичките дечица по земята.

Момчето, мойто внуче, беше ти,

аз, старчето с чувала и брадата.

Честита Коледа, приятелю! Бъди!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...