3 ene 2015, 4:24

Сурвакарска

  Poesía
2K 0 13

СУРВАКАРСКА

 

 

Приседнало край коледно дръвче

едно момче рисуваше върху снега шейна,

пред нея – впрегнато еленче със звънче,

във нея – старец, до стареца чувал,

 

чувалът пълен със колети,

колетите със сбъднати мечти,

които светнаха в очите на момчето,

от там – във всичките очи

 

на всичките дечица по земята.

Момчето, мойто внуче, беше ти,

аз, старчето с чувала и брадата.

Честита Коледа, приятелю! Бъди!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...