СУРВАКАРСКА
Приседнало край коледно дръвче
едно момче рисуваше върху снега шейна,
пред нея – впрегнато еленче със звънче,
във нея – старец, до стареца чувал,
чувалът пълен със колети,
колетите със сбъднати мечти,
които светнаха в очите на момчето,
от там – във всичките очи
на всичките дечица по земята.
Момчето, мойто внуче, беше ти,
аз, старчето с чувала и брадата.
Честита Коледа, приятелю! Бъди!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
