14 mar 2010, 17:57

Сусамени семки 

  Poesía » Otra
748 0 2

 

 

Омотва ме дъхът на прясно печен хляб –

търкалят се сусамените семки,

търсещи си пътя през босилек,

през зидове от слънчогледи

и прижурящата мараня...

И в шепа детството ми се побра.

 

По селските ни улици – оазиси

си чупехме от ароматната погача,

додето не извика строга майка,

детските, вършеещи пръстта, нозе,

криехме си силуетите във здрача

в махлата приглушена от проклетичко дете...

 

Погачата със сол бе,

соленото те кара и днес

да бъдеш жаден,

а жаден можеш да се къпеш в сол...

Привкусът?

Него го намирам само в спомен.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??