Сусамени семки
Омотва ме дъхът на прясно печен хляб –
търкалят се сусамените семки,
търсещи си пътя през босилек,
през зидове от слънчогледи
и прижурящата мараня...
И в шепа детството ми се побра.
По селските ни улици – оазиси
си чупехме от ароматната погача,
додето не извика строга майка,
детските, вършеещи пръстта, нозе,
криехме си силуетите във здрача
в махлата приглушена от проклетичко дете...
Погачата със сол бе,
соленото те кара и днес
да бъдеш жаден,
а жаден можеш да се къпеш в сол...
Привкусът?
Него го намирам само в спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мир Всички права запазени
