9 abr 2024, 13:29

Суша

404 0 0

Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки,
където неудобството търпи се,
понеже независещо от мен, 
съдбата за любов ме е орѝсала... 
Повтарям си подобни изречения 
наум, като растежа на цветята. 
Венеца ми е част от сътворението, 
дотолкова над кръста, че се мята. 
Ще почне да вали като по филмите, 
във някой ноемврийски понеделник. 
Отчаян ми се вижда хлорофилът,
невярващ сам във своето зелено... 
И взирам се във каменния път, 
над който са надвиснали тополите, 
пресъхнали като човешка плът, 
от гордост, дето Богу се не моли... 
Но никога не спрях да се надявам 
реката да удави свойте камъни, 
тъй както мъката стопи се в ямата, 
изровили - сълзите на душата ми... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
08.04.2024


  


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...