Звездите, рано сутрин се протягат
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.

Тютюневите кашлици развалят
магията на плъзналото светло.
Звездите да се скрият не забравят,
това следя от ранното си детство.

Реката се облича в златна риза
от слънчев блясък нежно изтъкана.
Портал е тя, живот през нея влиза.
Белег на несторената рана.

В прозявките, мечтите се спотайват
вярвайки, че скоро ще са слука.
Слънцето с усмивка ни омайва
и гълъб като бебе нежно гука...

Черното започва да белее,
а тишината почва да боботи.
Утрото е стимул за живеене.
Зорницата е символ на живота.