Oct 16, 2021, 8:42 AM

Сутрешна прозявка

  Poetry
456 0 0



Звездите, рано сутрин се протягат
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.

Тютюневите кашлици развалят
магията на плъзналото светло.
Звездите да се скрият не забравят,
това следя от ранното си детство.

Реката се облича в златна риза
от слънчев блясък нежно изтъкана.
Портал е тя, живот през нея влиза.
Белег на несторената рана.

В прозявките, мечтите се спотайват
вярвайки, че скоро ще са слука.
Слънцето с усмивка ни омайва
и гълъб като бебе нежно гука...

Черното започва да белее,
а тишината почва да боботи.
Утрото е стимул за живеене.
Зорницата е символ на живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...