16 окт. 2021 г., 08:42

Сутрешна прозявка

454 0 0



Звездите, рано сутрин се протягат
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.

Тютюневите кашлици развалят
магията на плъзналото светло.
Звездите да се скрият не забравят,
това следя от ранното си детство.

Реката се облича в златна риза
от слънчев блясък нежно изтъкана.
Портал е тя, живот през нея влиза.
Белег на несторената рана.

В прозявките, мечтите се спотайват
вярвайки, че скоро ще са слука.
Слънцето с усмивка ни омайва
и гълъб като бебе нежно гука...

Черното започва да белее,
а тишината почва да боботи.
Утрото е стимул за живеене.
Зорницата е символ на живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...