9 sept 2007, 17:43

Сутрешно кафе 

  Poesía
742 0 0
Сутрешно кафе обедини ни,
всички знаехме часа и заедно бяхме,
но всичко бързо свърши...
Сега стоя и гледам празнити места
и очити пълнят се със сълзи.
Колко спомени събрахме,
колко мечти споделихме!!!
Къде сте сега, приятели мои?...
Къде ви отведе съдбата?
Стоя в кафето и чакам някой да дойде.
Взирам се в нищото и си мисля за вас,
очаквам да влезете за сутрешното обичайно кафе, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??