9.09.2007 г., 17:43 ч.

Сутрешно кафе 

  Поезия
716 0 0

Сутрешно кафе обедини ни,
всички знаехме часа и заедно бяхме,
но всичко бързо свърши...
Сега стоя и гледам празнити места
и очити пълнят се със сълзи.
Колко спомени събрахме,
колко мечти споделихме!!!
Къде сте сега, приятели мои?...
Къде ви отведе съдбата?
Стоя в кафето и чакам някой да дойде.
Взирам се в нищото и си мисля за вас,
очаквам да влезете за сутрешното обичайно кафе,
но животът е коварен и с нас се подигра,
събра ни и после бързо раздели ни...
Ала знам, ще дойде ден да сме всички пак.
ЩЕ пием сутрешно кафе,
истории ще си редим,
ще се смеем, ще се веселим,
на на`шта маса всичко пак ще почне отначало...

© Мануела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??