28 mar 2012, 2:02

Сутрин 

  Poesía » Otra
730 0 9

Вятър скита навън. И докосва ни с пръсти,

скрити в топлите спомени на дъждовни листа.

Мракът става от сън. И целува по устните

ранобудните кестени - спали в свойте кресла.

 

Утрото маха завивките. И облича се в бяло,

пред очите на птица, загледана в нотния лист.

Бавно слага тирантите. Спира за миг в огледалото

и с росата измива очите на изгрев златист.

 

Къщите свалят си шапките. И поглеждат усмихнато,

към лицата на тихите улици, спящи до тях.

С лакът смушват деня. И небето притихнало.

И доволни от себе си - прихват в облачен смях...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??