28 mar 2012, 2:02

Сутрин

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

Вятър скита навън. И докосва ни с пръсти,

скрити в топлите спомени на дъждовни листа.

Мракът става от сън. И целува по устните

ранобудните кестени - спали в свойте кресла.

 

Утрото маха завивките. И облича се в бяло,

пред очите на птица, загледана в нотния лист.

Бавно слага тирантите. Спира за миг в огледалото

и с росата измива очите на изгрев златист.

 

Къщите свалят си шапките. И поглеждат усмихнато,

към лицата на тихите улици, спящи до тях.

С лакът смушват деня. И небето притихнало.

И доволни от себе си - прихват в облачен смях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...