Вятър скита навън. И докосва ни с пръсти,
скрити в топлите спомени на дъждовни листа.
Мракът става от сън. И целува по устните
ранобудните кестени - спали в свойте кресла.
Утрото маха завивките. И облича се в бяло,
пред очите на птица, загледана в нотния лист.
Бавно слага тирантите. Спира за миг в огледалото
и с росата измива очите на изгрев златист.
Къщите свалят си шапките. И поглеждат усмихнато,
към лицата на тихите улици, спящи до тях.
С лакът смушват деня. И небето притихнало.
И доволни от себе си - прихват в облачен смях...