28 mar 2012, 2:02

Сутрин

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

Вятър скита навън. И докосва ни с пръсти,

скрити в топлите спомени на дъждовни листа.

Мракът става от сън. И целува по устните

ранобудните кестени - спали в свойте кресла.

 

Утрото маха завивките. И облича се в бяло,

пред очите на птица, загледана в нотния лист.

Бавно слага тирантите. Спира за миг в огледалото

и с росата измива очите на изгрев златист.

 

Къщите свалят си шапките. И поглеждат усмихнато,

към лицата на тихите улици, спящи до тях.

С лакът смушват деня. И небето притихнало.

И доволни от себе си - прихват в облачен смях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...