21 may 2015, 0:21

Сутрин

738 0 1

Чувствам се като престъпник,
крадейки от спокойното му спящо лице.
Успявам да докопам отражението му,
заспалите му очи ме карат да се усмихна
и макар и аз още да спя
тайно надничам, за да го погледна пак -
толкова чист и нежен сън,
а аз се прокрадвам в него
и си вземам парченца спяща красота.
С всеки трепет и всяка въздишка
усещам как трепва душата ми -
леко побутната от нечия друга.
Толкова много искам да го докосна
и да се сгуша до биещото му сърце,
но страхът съня да не свърши
вземайки със себе си усмивката ми,
изтривайки спокойното отражение,
ме кара само да гледам плахо
и да се наслаждавам на всяка минута,
която като мен краде спящото му лице.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Згуровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...