May 21, 2015, 12:21 AM

Сутрин

  Poetry » Love
741 0 1

Чувствам се като престъпник,
крадейки от спокойното му спящо лице.
Успявам да докопам отражението му,
заспалите му очи ме карат да се усмихна
и макар и аз още да спя
тайно надничам, за да го погледна пак -
толкова чист и нежен сън,
а аз се прокрадвам в него
и си вземам парченца спяща красота.
С всеки трепет и всяка въздишка
усещам как трепва душата ми -
леко побутната от нечия друга.
Толкова много искам да го докосна
и да се сгуша до биещото му сърце,
но страхът съня да не свърши
вземайки със себе си усмивката ми,
изтривайки спокойното отражение,
ме кара само да гледам плахо
и да се наслаждавам на всяка минута,
която като мен краде спящото му лице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Згуровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...