Чувствам се като престъпник,
крадейки от спокойното му спящо лице.
Успявам да докопам отражението му,
заспалите му очи ме карат да се усмихна
и макар и аз още да спя
тайно надничам, за да го погледна пак -
толкова чист и нежен сън,
а аз се прокрадвам в него
и си вземам парченца спяща красота.
С всеки трепет и всяка въздишка
усещам как трепва душата ми -
леко побутната от нечия друга.
Толкова много искам да го докосна
и да се сгуша до биещото му сърце,
но страхът съня да не свърши
вземайки със себе си усмивката ми,
изтривайки спокойното отражение,
ме кара само да гледам плахо
и да се наслаждавам на всяка минута,
която като мен краде спящото му лице.