Сутрин
Остатъкът от езеро
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра,
който с трясък разпиля
ледените му цветя и патета
и му връчи капки студ.
Утринта ми се прозя и протегна... -
бяла котка на сатетени чаршафи,
хищно дебнеща за своята закуска -
мен.
И едно единствено черно петно
в тази бяла идилия -
кафето в чашата ми,
което единствено,
самопожертвователно, жертвоготовно
ме чака да бъде... убито.
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра,
който с трясък разпиля
ледените му цветя и патета
и му връчи капки студ.
Утринта ми се прозя и протегна... -
бяла котка на сатетени чаршафи,
хищно дебнеща за своята закуска -
мен.
И едно единствено черно петно
в тази бяла идилия -
кафето в чашата ми,
което единствено,
самопожертвователно, жертвоготовно
ме чака да бъде... убито.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Славкова Todos los derechos reservados
