rummis (Румяна Славкова)
113 102
10 дек. 2006 г., 22:01

Сутрин 

  Поэзия
576 0 4
Остатъкът от езеро
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра,
който с трясък разпиля
ледените му цветя и патета
и му връчи капки студ.
Утринта ми се прозя и протегна... -
бяла котка на сатетени чаршафи,
хищно дебнеща за своята закуска -
мен.
И едно единствено черно петно
в тази бяла идилия -
кафето в чашата ми,
което единствено,
самопожертвователно, жертвоготовно
ме чака да бъде... убито.

© Румяна Славкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??