18 jun 2021, 14:46

Сутрин

  Poesía » Otra
526 0 0

                      Сутрин

 

 

Когато се събудиш рано сутринта

и децата ти те поглеждат с усмивка.

Усещаш че до теб туптят две сърца,

прегръдка бащина, обич и целувка.

 

Разбираш че струвало си е всичко това,

борбата с трудностите, неволите и тъга.

Те са синовете ти, част са от теб, от рода,

продължават пътя ти, по стъпките ти на земята.

 

Виждаш как някак бързо растат твоите деца

и как как бързо остаряваш, с побелява глава.

Спомняш си за детството когато бяхте деца,

спомени далечни с усмивка и с малко тъга.

 

И слънцето изгрява, усмихва се на деня,

усмихни му се и ти и на твоите мили деца.

Една нова надежда, вяра и отново борба,

но това е живота, истината е в любовта.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...