Jun 18, 2021, 2:46 PM

Сутрин

  Poetry » Other
522 0 0

                      Сутрин

 

 

Когато се събудиш рано сутринта

и децата ти те поглеждат с усмивка.

Усещаш че до теб туптят две сърца,

прегръдка бащина, обич и целувка.

 

Разбираш че струвало си е всичко това,

борбата с трудностите, неволите и тъга.

Те са синовете ти, част са от теб, от рода,

продължават пътя ти, по стъпките ти на земята.

 

Виждаш как някак бързо растат твоите деца

и как как бързо остаряваш, с побелява глава.

Спомняш си за детството когато бяхте деца,

спомени далечни с усмивка и с малко тъга.

 

И слънцето изгрява, усмихва се на деня,

усмихни му се и ти и на твоите мили деца.

Една нова надежда, вяра и отново борба,

но това е живота, истината е в любовта.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...