Сутрин
Сутрин гнездиш във очите ми,
пърхащи меки перца,
светло се къпеш в ресните ми,
бистри петна от слънца.
Тихо ухаеш в лицето ми,
рохкави летни бразди,
и ме посипваш със себе си,
топъл прашец от мечти.
Нежно издраскваш гърдите ми,
нокти на роза-любов,
влажно мълчиш във ушите ми,
сянка на трепетен зов.
Сутрин е време за чувстване,
зряла следсънна нега,
дълго щастливо предвкусване...
Всичко започва сега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
Всеки миг - сега...
