Сутрин
Сутрин гнездиш във очите ми,
пърхащи меки перца,
светло се къпеш в ресните ми,
бистри петна от слънца.
Тихо ухаеш в лицето ми,
рохкави летни бразди,
и ме посипваш със себе си,
топъл прашец от мечти.
Нежно издраскваш гърдите ми,
нокти на роза-любов,
влажно мълчиш във ушите ми,
сянка на трепетен зов.
Сутрин е време за чувстване,
зряла следсънна нега,
дълго щастливо предвкусване...
Всичко започва сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Всеки миг - сега...
