28 abr 2007, 22:18

Сутрин бавно - отиваща

  Poesía
904 0 0
Ще се плъзна по нежните устни
на заспиващия вятър...
Ще се храня от лъчите вкусни,
галещи вълни необятни.

А после ще рисувам
върху пясък нагрят.
Морето ще целувам...
Ще сграбча целия свят!

Сутрин бавно -  отиваща
към залеза на този сезон...
А пелерина, скриваща
свети, играе
слънце чудно - неон.

Сутрин бавно - заспиваща
сякаш дарява небето със плам!
Така искам, искам вечно тя да е там!

А после ще се плъзна по нежните устни,
Ще догоня препускащия здрач.
Ще захапя лъчите, тъй жадни и вкусни!

Ще се смея, ще прогоня старият плач!
Ще прогоня, ще се бия... Плач. Ще убия...

Ех, кога ли, слънце, аз ще те открия?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...