28 апр. 2007 г., 22:18

Сутрин бавно - отиваща

900 0 0
Ще се плъзна по нежните устни
на заспиващия вятър...
Ще се храня от лъчите вкусни,
галещи вълни необятни.

А после ще рисувам
върху пясък нагрят.
Морето ще целувам...
Ще сграбча целия свят!

Сутрин бавно -  отиваща
към залеза на този сезон...
А пелерина, скриваща
свети, играе
слънце чудно - неон.

Сутрин бавно - заспиваща
сякаш дарява небето със плам!
Така искам, искам вечно тя да е там!

А после ще се плъзна по нежните устни,
Ще догоня препускащия здрач.
Ще захапя лъчите, тъй жадни и вкусни!

Ще се смея, ще прогоня старият плач!
Ще прогоня, ще се бия... Плач. Ще убия...

Ех, кога ли, слънце, аз ще те открия?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...