Сутрин бавно - отиваща
на заспиващия вятър...
Ще се храня от лъчите вкусни,
галещи вълни необятни.
А после ще рисувам
върху пясък нагрят.
Морето ще целувам...
Ще сграбча целия свят!
Сутрин бавно - отиваща
към залеза на този сезон...
А пелерина, скриваща
свети, играе
слънце чудно - неон.
Сутрин бавно - заспиваща
сякаш дарява небето със плам!
Така искам, искам вечно тя да е там!
А после ще се плъзна по нежните устни,
Ще догоня препускащия здрач.
Ще захапя лъчите, тъй жадни и вкусни!
Ще се смея, ще прогоня старият плач!
Ще прогоня, ще се бия... Плач. Ще убия...
Ех, кога ли, слънце, аз ще те открия?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени