29 ago 2008, 12:54

Сутрин ражда се надежда 

  Poesía
587 0 5

Сутрин ражда се надежда,

с изгряващата слънчева усмивка

и със заразителният, звънък смях

на мъж, любим и чакан.


Денят е светъл, ярък,

забързан, задъхан и отлитащ.

Вечерта - трепетно очаквана

с неумираща надежда,

него пак да зърнеш.


Взираш се в притихналия

веч` сумрак,

силует познат на мъж

да спре до тебе,

но друг те подминава.


Сама оставаш пак,

да чакаш във нощта

под звезден, лунен

водопад и сълзи.


Отново сутрин ражда се надежда...

© Ин Вел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??