Сутрин ражда се надежда,
с изгряващата слънчева усмивка
и със заразителният, звънък смях
на мъж, любим и чакан.
Денят е светъл, ярък,
забързан, задъхан и отлитащ.
Вечерта - трепетно очаквана
с неумираща надежда,
него пак да зърнеш.
Взираш се в притихналия
веч` сумрак,
силует познат на мъж
да спре до тебе,
но друг те подминава.
Сама оставаш пак,
да чакаш във нощта
под звезден, лунен
водопад и сълзи.
Отново сутрин ражда се надежда...
© Ин Вел All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
