29 авг. 2008 г., 12:54

Сутрин ражда се надежда

828 0 5

Сутрин ражда се надежда,

с изгряващата слънчева усмивка

и със заразителният, звънък смях

на мъж, любим и чакан.


Денят е светъл, ярък,

забързан, задъхан и отлитащ.

Вечерта - трепетно очаквана

с неумираща надежда,

него пак да зърнеш.


Взираш се в притихналия

веч` сумрак,

силует познат на мъж

да спре до тебе,

но друг те подминава.


Сама оставаш пак,

да чакаш във нощта

под звезден, лунен

водопад и сълзи.


Отново сутрин ражда се надежда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ин Вел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...