29 авг. 2008 г., 12:54
Сутрин ражда се надежда,
с изгряващата слънчева усмивка
и със заразителният, звънък смях
на мъж, любим и чакан.
Денят е светъл, ярък,
забързан, задъхан и отлитащ.
Вечерта - трепетно очаквана
с неумираща надежда,
него пак да зърнеш.
Взираш се в притихналия
веч` сумрак,
силует познат на мъж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация