Сутрин ражда се надежда
Сутрин ражда се надежда,
с изгряващата слънчева усмивка
и със заразителният, звънък смях
на мъж, любим и чакан.
Денят е светъл, ярък,
забързан, задъхан и отлитащ.
Вечерта - трепетно очаквана
с неумираща надежда,
него пак да зърнеш.
Взираш се в притихналия
веч` сумрак,
силует познат на мъж
да спре до тебе,
но друг те подминава.
Сама оставаш пак,
да чакаш във нощта
под звезден, лунен
водопад и сълзи.
Отново сутрин ражда се надежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени
