11 feb 2008, 23:17

Св. Валентин

1.2K 0 3
Самота, пак съм с теб, моя спътница,
но Св. Валентин. Празник ли е това?
За нас децата на мрака и сенките?
Моля те, отговори ми...

Погледът и се впери в моето сърце,
в таз замръзнала буца, в таз скала
тя търсеше отговора,
но няма такъв...

Мълчание изпълни в миг стаята,
гледахме се, усмихваше се тя
или така ми се струваше...
но в тоз миг стана моята душа!

Показа се една пустиня с оазис!
Каза ми: това си ти отвътре...
Погледни и намери сърцето си,
някъде там в пустота е!

Така аз скитам в пустошта,
минаха дни, няма нищо,
само пясък и слънце,
хиляди пъти умирах и се възкръсвах...

Вековете минаха, стотици градове видях,
но няма и следа от моето сърце...
бях всякакъв - убиец, монах, политик...
но не намерих отговор...

И до днешен аз не намерих любовта!
Самота, ела да поиграем пак карти...
да мине по-бързо векът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодор Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...