Feb 11, 2008, 11:17 PM

Св. Валентин

  Poetry » Love
1.2K 0 3
Самота, пак съм с теб, моя спътница,
но Св. Валентин. Празник ли е това?
За нас децата на мрака и сенките?
Моля те, отговори ми...

Погледът и се впери в моето сърце,
в таз замръзнала буца, в таз скала
тя търсеше отговора,
но няма такъв...

Мълчание изпълни в миг стаята,
гледахме се, усмихваше се тя
или така ми се струваше...
но в тоз миг стана моята душа!

Показа се една пустиня с оазис!
Каза ми: това си ти отвътре...
Погледни и намери сърцето си,
някъде там в пустота е!

Така аз скитам в пустошта,
минаха дни, няма нищо,
само пясък и слънце,
хиляди пъти умирах и се възкръсвах...

Вековете минаха, стотици градове видях,
но няма и следа от моето сърце...
бях всякакъв - убиец, монах, политик...
но не намерих отговор...

И до днешен аз не намерих любовта!
Самота, ела да поиграем пак карти...
да мине по-бързо векът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....