Methos (Теодор Илиев)
30 16
11.02.2008 г., 23:17 ч.

Св. Валентин 

  Поезия » Любовна
772 0 3
Самота, пак съм с теб, моя спътница,
но Св. Валентин. Празник ли е това?
За нас децата на мрака и сенките?
Моля те, отговори ми...

Погледът и се впери в моето сърце,
в таз замръзнала буца, в таз скала
тя търсеше отговора,
но няма такъв...

Мълчание изпълни в миг стаята,
гледахме се, усмихваше се тя
или така ми се струваше...
но в тоз миг стана моята душа!

Показа се една пустиня с оазис!
Каза ми: това си ти отвътре...
Погледни и намери сърцето си,
някъде там в пустота е!

Така аз скитам в пустошта,
минаха дни, няма нищо,
само пясък и слънце,
хиляди пъти умирах и се възкръсвах...

Вековете минаха, стотици градове видях,
но няма и следа от моето сърце...
бях всякакъв - убиец, монах, политик...
но не намерих отговор...

И до днешен аз не намерих любовта!
Самота, ела да поиграем пак карти...
да мине по-бързо векът...

© Теодор Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??