21 abr 2008, 23:13

Сватба... 

  Poesía
884 0 14

*          *          * 

 

Всецяло отдала се в бисерна младост,

с мен потегляш по дългия път,

в зениците грее искрена радост,

пулсира плътта ти, замира дъхът.

И ето те тебе, облечена в бяло,

разливаш искрящата черна коса,

звездно-сребриста, така засияла,

момичето станало... вече жена.

Лумва във пламък над нас полилеят

и блеснал в очите денят озарен,

радост желаят на мен и на нея

и тръпнещи чувства във ден съкровен.

А ти тъй грациозна, прекрасна и млада,

с топли очи и усмивка добра,

любов преуспяла и сладка награда

са твоите тихи и нежни слова.

Милион ореоли горят като клада

и чаши кристални с метален обков 

кръстосваме тихо и пием с наслада

не вино искрящо, а... вечна любов.

 

*          *          *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красива картина!!! Дано при повече двойки е и успешна
  • изречена (Мая Попова) - С "тъй" или без "тъй", все си е свадбарска покана! А иначе как ги мразя сватбитеееее, не ти е работа! Пускам едно АНТИСВАТБАРСКО сега!
  • Красота!
  • Много ми хареса!Потопих се в картинката..
  • "А ти тъй грациозна, прекрасна и млада," - мисля, че "тъй" е излишно
  • Това като го гледам сега така, все повече ми прилича на... текст от свадбарса покана!
  • и чаши кристални с метален обков
    кръстосваме тихо и пием с наслада
    не вино искрящо, а... вечна любов.

    Ех...!
  • Чудесно звучи!
    Дано е на добро!
  • хахха да да, вечна любов - в приказките
  • la_dame (Стефка Тодорова) - После... нали се знае?! Много хубаво не е на хубаво!
  • еХ че хубаво и розово (а после...)
    Поздрав!
  • Ода за щастливата любов...!!!
    Хубаво и светло ми стана...
    с обич, Валентино.
  • Попътен вятър в морето от любов!
    Прекрасен, стих, изпълнен с обич и нежност! Поздрави, Поете!
  • Ей, градски, прижени ми се...в четенето! Знаеш ли, аз се чувствах така...наистина. Поздравче от "Изток"
Propuestas
: ??:??