Сватба...
* * *
Всецяло отдала се в бисерна младост,
с мен потегляш по дългия път,
в зениците грее искрена радост,
пулсира плътта ти, замира дъхът.
И ето те тебе, облечена в бяло,
разливаш искрящата черна коса,
звездно-сребриста, така засияла,
момичето станало... вече жена.
Лумва във пламък над нас полилеят
и блеснал в очите денят озарен,
радост желаят на мен и на нея
и тръпнещи чувства във ден съкровен.
А ти тъй грациозна, прекрасна и млада,
с топли очи и усмивка добра,
любов преуспяла и сладка награда
са твоите тихи и нежни слова.
Милион ореоли горят като клада
и чаши кристални с метален обков
кръстосваме тихо и пием с наслада
не вино искрящо, а... вечна любов.
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
