* * *
Всецяло отдала се в бисерна младост,
с мен потегляш по дългия път,
в зениците грее искрена радост,
пулсира плътта ти, замира дъхът.
И ето те тебе, облечена в бяло,
разливаш искрящата черна коса,
звездно-сребриста, така засияла,
момичето станало... вече жена.
Лумва във пламък над нас полилеят
и блеснал в очите денят озарен,
радост желаят на мен и на нея ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up