25 oct 2013, 15:25

Сватба

  Poesía
1.3K 0 14

СВАТБА

 

 

Тридесет години след това:

Усещане за топлина и рамо в дните -

несретници в един намръщен свят.

Гнездо на птици, които отлитат.

 

И се връщат в миг като днешния

с малките си, още мъхести птичета,

за да ви припомнят грешките,

които се правят само с обичане.

 

И да разсеят мисълта, че животът

е кратко и жалко присъствие.

И да захванат отново хорото,

повтаряйки възторжено стъпките.

 

 

23.10.13 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано оставаме такива следи, по които "възторжено" да вървят децата ни!
    Споделям усещането ти за топлина в семейството. Благодаря за чувството, което остави в мен прочетеното!
  • Живот = усещане за хоро!

    Грешките, които се правят само с обичане!
    Много харесах!
  • Най-хубавото е да запазиш същото усещане 30 години по-късно!
  • Мдаа, нали знаеш какво казваме по нашия край - колелото се върти от пармак на пармак. Хубаво е усещането, трогателно! Поздрав!
  • !!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...