СВАТБА
Тридесет години след това:
Усещане за топлина и рамо в дните -
несретници в един намръщен свят.
Гнездо на птици, които отлитат.
И се връщат в миг като днешния
с малките си, още мъхести птичета,
за да ви припомнят грешките,
които се правят само с обичане.
И да разсеят мисълта, че животът
е кратко и жалко присъствие.
И да захванат отново хорото,
повтаряйки възторжено стъпките.
23.10.13 г.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Хубаво е усещането, трогателно! Поздрав!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
