СВАТБА
Тридесет години след това:
Усещане за топлина и рамо в дните -
несретници в един намръщен свят.
Гнездо на птици, които отлитат.
И се връщат в миг като днешния
с малките си, още мъхести птичета,
за да ви припомнят грешките,
които се правят само с обичане.
И да разсеят мисълта, че животът
е кратко и жалко присъствие.
И да захванат отново хорото,
повтаряйки възторжено стъпките.
23.10.13 г.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Хубаво е усещането, трогателно! Поздрав! Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
